КОЦКАРУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Неодобр. Проявявам се, действам като коцкар. — Стражарите са се отпуснали, агентите пиянствуват и коцкаруват, а ти гледаш на всичко туй през пръсти продължи Килифарев с гръмливия си глас. М. Марчевски, МП, 55.


Източник: Речник на българския език (онлайн)