КОШМА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е свързан с кошмар; ужасен. Симеон се събуди рано през този ден, измъчен от кошмарни сънища и напрегнат от мисълта за предстоящите събития. Д. Димов, Т, 262. Кошмарни мисли мъчеха младия, посветен богу момък. Елин Пелин, Съч. IV, 90. — Кошмарна жена! Мъжът ѝ бил в космоса, с други цивилизации контакт установявал, а тя. .. само дето не я напердаших! Л. Дилов, МСП, 168. И той заприказва за вредата от тютюна и за кошмарното разрастване на раковите заболявания у пушачите. Л. Станев, ПХ, 119.


Източник: Речник на българския език (онлайн)