КО̀ШНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Голяма кошница или кош. Заедно със сина си той започна търговийка на яйца и кожи. Вандо ходеше с кошник из селото и цепеше с мощния си глас: „Яйца, яйцааа!“ Ст. Даскалов, СЛ, 58. Кой насади по мор лозе, / .., / да донесе кошник грозде, / .. , / той да земе малка мома. Нар. пес., СбНУ VI, 5. Вишни, череши беряхме, / в един ги кошник туряхме. Нар. пес., СбГЯ, 123. До пладне ще са завърна / със кошник, мамо, ягоди. Нар. пес., СбНУ XLVI, 230. На прехвалени ягоди с голям кошник не ходи. Послов., П. Р. Славейков, БП I 292.
◊ Плета си (оплитам си / оплета си) кошника. Диал. Неодобр. Уреждам нещата в своя полза, в свой интерес; постигам това, което искам. На горнооряховския пазар върлуваше арбанашкият чорбаджи Тодор. Братята руси се биеха на Шипка, . ., а кучето арбанашко си плетеше кошника и пълнеше делвата с жълтици. А. Каралийчев, ТР, 193. Охрани се Батенката. За пет-шест години си оплете кошника. А. Каралийчев, НЗ, 92.