КОШНИЧЀ, мн. -та, ср. Диал. Кошничка. — Що носиш в кошничето? — запита Николина. — Нищо.. . Сварих едно ланско пиле за моя Иван. А. Христофоров, А, 330. Дедо Дичо, .. работи кое може .. Тая вечер плетеше кошничета за пиперки и Лило го завари в одаята с върбовите клечки у ръце. М. Георгиев, Избр. разк., 63. Във ръка [момата] държи / златно кошниче, / във кошничето / дор три ябълки. Нар. пес., СбВСтТ, 572.