КОШУ̀ЛИЦА ж. Диал. Умал. от кошуля; ризичка, ризка, кошулка. Яна назод му вратила [на Димо]/ кошулица копринена, / со бисер йе поднизана, / со дукати покитена. Нар. пес., СбБрМ, 353.


Източник: Речник на българския език (онлайн)