КОШУ̀ЛЯ ж. Диал. 1. Риза. — Кошулята ѝ се бе открехнала и се откриваше бялата ѝ, заоблена моминска гръд. Д. Спространов, ОП, 165. Тя стоеше боса в праха, но беше в тежка, везала селска руба — дълга кошуля от дебело домашно платно. Д. Талев, ПК, 372. — „Стани, момно лъо, йотвори ми, / ..“ / Стана мома, гола, боса, / гола, боса, по кошуле, / йотвори му [на лудо младо], йотключи му. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 180. „Кога за мене дойдете, / много сватове дойдете — / много съм дари готвила: / секиго свата по кръпа, / на стари кума кошуля, / а на кумица коприна, / на кумче златна яболка!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 430. Седнала Стойна, седнала / на първи велик четварток, / да шие Стойна, да крое / на Стоя тенка кошуля. Нар. пес., СбБрМ, 20.
2. Прен. Обвивка на пашкул (Ст. Младенов, БТР).
◊ Скинал съм една кошуля повече от някого. Диал. Имам по-голям опит от някого, по-опитен съм от някого.