КОШУ̀ТА ж. Женската на елен. Кошутите се поспряха, извърнаха глави към струпалите се край оградата хлапаци, погледаха ги с големите си влажни очи и тръгнаха след елена. П. Здравков, НД, 41. Горди елени и плахи кошути с големи очи и дълги като чехли уши, скитаха из лесовете — лете по високите пасбища, а зиме в Тихата долина. Ем. Станев, ПЕГ, 5. — „Буен ще ветрец да вейне, / детето ще ти залюля; / .. ; / дива кошута ще дойде, / детето ще ти подои.“ Нар. пес., СбВСтТ, 770. През поле тича кошута, / кошута с младо еленце. / Всичка се сватба опусти, / та кошутата да фане. Нар. пес., СбВСтТ, 733.