КО̀ШЧЕ1, мн. -та, ср. 1. Умал. от кош (в 1, 3, 4, 10 знач.). Донесоха друга гозба и още хляб. Повечето от гостите протегнаха ръце към пълното кошче с хляб. К. Петканов, В, 35. Върнах му рибата и преметнах кошчето през рамо. Усетих очите му — студени, проницателни. Ат. Мандаджиев, ОШ, 52. Живеят [пчелите] в хрялопи или в кошчета. П. Берон, БРП, 115. Ако ли ще да е хубаво времято, тии [пчелите] излазят из кошчето като една войска, ... и отхождат тичешком по нивите. П. Берон, БРП, 116-117.
2. Малък изплетен от пръчки или пластмасов съд за събиране на смет. Методи стана, хвърли празната цигарена кутия в кошчето и натисна звънеца в стената. М. Грубешлиева, ПП, 279. Не хвърляй угарките в кошчето, може да стане пожар.
КО̀ШЧЕ2, мн. -та, ср. Плетено от пръчки люлеещо се легло за бебе. По цели часове той все току трополеше и се въртеше около кошчето, в което бяха поставили бебето. К. Калчев, СТ, 44. Мустакатият виждаше всичко това пред себе си. Виждаше малка стая, прозорец към двора и кошче с дете. Й. Стоянов, ПД, 49.