КОЩУ̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Кощунствен. Творец на кощунско действо, / пак скитник, задъхан от бяг, / безславно с товар и семейство / пристигна при морския бряг. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 58.
КОЩУ̀НСКИ. Рядко. Книж. Нареч. от кощунски. Неприятелите на Величков се почувствуваха силно засегнати от тази реч, защото те именно нарушаваха Органическия устав .. И кощунски го нападаха във вестника си. СбЦГМГ, 234.