КОЩУ̀НСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с кощунство. Други [странстващи калугери] разправяха за кощунствените осквернения на храмовете и призоваваха вярващите към дързост и отмъщение. Ст. Загорчинов, ЛСС, 121-122. Има нещо кощунствено в това нахлуване с неприлично любопитство в интимния свят на хора, които дълбоко почитаме, до които приживе не бихме посмели да се приближим. К. Константинов, П, 78.