КРАДЛЍВО нареч. 1. Като крадец — извънредно предпазливо; скришом, крадешком, крадешката. Стефана, нисичка, с детето на ръце, .., пресече крадливо двора, . ., и изведнъж изчезна. В. Андреев, ПР, 65. Младият спекулант до него гледа тъпо встрани, крадливо избягва чуждия поглед. З. Сребров, Избр. разк., 182.
2. Като на крадец; потайно. Вървеше той с наведена глава и сякаш нищо не виждаше по пътя си, по черните му кюрдски очи крадливо святкаха изпод дебелите черни вежди — каймакаминът всичко оглеждаше и забелязваше. Д. Талев, ПК, 283.