КРА̀ДЛЬО, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Крадец. Айдук — бели лук, се смеят на крадльовците. СбНУ XXV, 29. В. са залавяше да са сърди, че съм му зел от джебовете пари, .. Отвън другарите ми не пропущаха случай да ме нарекат крадльо. Ч, 1871, кн. 18, 571-572. ● Обикн. като обръщение. Пак си взел от чуждил полог яйца. Да ги връщаш, крадльо такъв!