КРАЕВЀДЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Нежел. Краеведски. Краеведческшпе сборници съдържат интересни и от най-различно естество исторически, етнографски, естествено-исторически материали. Н. Хайтов, П, 251. Малкото запазени неща от онези години са отдавна предадени на Пушкиновия музей в Москва или на краеведческата сбирка в Калуга. О, 1980, кн. 5, 35.

— От рус. краеведческий.


Източник: Речник на българския език (онлайн)