КРАЕЪ̀ГЪЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Само в съчет. краеъгълен камък. Книж. Най-важната, най-съществената част на нещо, основата на нещо; крайъгълен камък.


Източник: Речник на българския език (онлайн)