КРА̀ЖБА ж. Незаконно присвояване на чужда вещ, обикн. тайно; крадене. За да ги заварди от наклонност към кражба, той [чорбаджи Марко] поверяваше на децата си ключа от ковчега с парите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10. Нахвърлих се върху царевицата, откъснах няколко мамула .. — Слушай, бе дете, ти не знаеш ли, че това е кражба, че нарушаваш закона? Г. Белев, ПЕМ, 62. — Какво си направил, проклетнико? Отде си откраднал тия пари? — Не е кражба да вземеш туй, което другите са откраднали — рекъл Али Баба и ѝ разправил [на жена си] как попаднал в пещерата на разбойниците. Св. Минков, ПШ, 174. То не е за приказка, директоре, но ще ти кажа, че ние в затвора ненавиждаме осъдените за кражба, гешефти и далавери. К. Митев, ПБ, 385. Бях загатнал в ръкописа, че и тогава, преди столетия, в селото са ставали кражби на моми. А. Христофоров, О, 135. ● Нар.-поет. Кражба крада. „Клета му душа проклета, / който тайно си послуша / да иде кражба да краде“ Нар. пес., СбНУ XLVII, 115. Не сяда Тодор да шие, / ами ми стана млад Тодор, / ами ми стана, отиде, / отиде кражба да краде. Нар. пес. СбНУ XLVI, 125.