КРА̀ЖБИЦА ж. Умал. от кражба; кражбичка. Безсъмнено е имал [Карл] и други причини да бъде отвратен от живота (комара, момичетата, дълговете, .., а може би и някои домашни кражбици). В. Йонова и др., Б, 218.
