КРАЙБРЀЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който се намира на или близо до крайбрежието. Пристанището ни засега се състои само от един кол, забит в тясната ивица крайбрежен пясък. Там ще връзваме нашия кораб. П. Незнакомов; МА, 45. Крайбрежната улица, дето имаше само продавачници и работилници, беше празна, празно беше и пристанището. Д. Талев, С II, 209. Тя се мъчеше да си представи, че пътува по асфалтеното, засенчено с палми крайбрежно шосе на Ривиерата. Д. Кисьов, Щ, 173. По лек наклон слязохме към голямото Нюшателско езеро. В далечината зелените от слънцето сини води блестяха между тъмните крайбрежни борове. Ив. Мирски, ПДЗ, 105. От прозореца на стаята се виждаше дълбокото корито на реката, . ., крайбрежните къщи с ярки стени върху тъмния фон, на върбите. Г. Мишев, ЕП, 131. За мене ти живееш само там — / .. / в нощта, когато гледахме отсреща / безчетните крайбрежни светлини / и старите замъци край Будапеща. Е. Багряна, ВС, 34.
2. Който се отнася до, който е свързан с крайбрежие. Още в началото на годината Австрия бе внесла в Европейската комисия свой проект за смесена крайбрежна подкомисия, която да контролира речната полиция и корабоплаването от Галац до Желязната врата. В. Геновска, СГ, 91. Не е разумно да се навираме в очите на румънските крайбрежни власти — поклати глава Димитров. А. Каралийчев, НЧ, 74.