КРАЙДУ̀НАВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се намира покрай р. Дунав, разположен е по крайбрежието на реката. В много градове, особено крайдунавските, които бяха в най-близка връзка с Румъния, започнаха да се образуват тайни комитети. В. Геновска, СГ, 515. Сега Стефан продължаваше да скита по крайдунавските румънски пристанища и да крои по-големи и по-смели проекти за идното лято. Ст. Дичев, ЗС I, 389. И накрай цялата земя крайдунавска пламна: народ срещу народ полетя — племе срещу племе дигна меч. Н. Райнов, ВДБ, 12. Конски тропот може би кънтял е / из крайдунавските равнини. Е. Багряна, ВС, 40. Крайдунавски страни. Крайдунавско село.
2. За човек — който е роден или живее в някое от селищата, разположени по крайбрежието на р. Дунав. Кормчията се оказа крайдунавски човек. Δ Крайдунавски жител.
3. Който е характерен за крайбрежието на р. Дунав. Крайдунавски вятър. Крайдунавски мирис. // За растение — който е характерен за крайбрежието на р. Дунав, който расте в такава местност. Крехките вейки на крайдунавските тополи се покриха с млади листа. Ст. Марков, ДБ, 54.