КРАЙМО̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.1. Който се намира покрай море, разположен е по крайбрежието на море. Небето бе чисто и виснеше над крайморския град. К. Петканов, В, 17. По песъчливите крайморски рътлини нищо се не мярка. П. Тодоров, ИII, 30. Стефан се срещаше с ученички из крайморския парк. П. Вежинов, ДБ, 266. Шала Азия е страна плодоносна, а най-много крайморските ѝ места. С. Бобчев, ПОС (превод), 202.
2. За човек, племе, народ — който живее в местност, разположена по крайбрежието на море. Лицата им не бяха намазани с черна боя както лицата на крайморските туземци. М. Марчевски, ОТ, 85. В по-раншни времена туземците не познавали солта и я замествали като яли морски охлюви и миди. Затова, те са съставяли важен артикул за търговия на крайморските племена с тия на вътрешността на страната. ПН, 1932, кн. 1, 11.
3. Който е характерен за местност, разположена по крайбрежието на море. Ветровете, които духат в България, са: редовни и нередовни. От първите са: крайморските и вечерния вятър. А „България“, 37. Крайморски дъх. // За растение — който е характерен за местност, разположена покрай брега на море, който расте по крайбрежието на море. На юг покрай пясъчния бряг, .., потреперваха мъхестите си листа стройните крайморски тополи. Д. Добревски, БКН, 5. Декоративно растение представлява и крайморският ветрогон с широките си блестящи листа и синкави главички. М. Тошков, и др., HP II, 69.