КРА̀ЙНИК, мн. -ци, м. след числ. -ка, м. 1. Крайна част на човешкото тяло — ръка или крак. Спуща се [Зиморничавият] да тича, за да съкрати тръпките. Крайниците му са вкочанени. Едва ги заставя да се движат. Бл. Димитрова, Лав., 239. Като видя противника си, Димо прецени, че той не ще да е по-слаб от страшния Якъп — на око имаше не по-малко от 120 оки тегло, със силни крайници, но тромав на вид, с бавни движения. Г. Манов, КД, 98. Всичко у него издава характер — и тромавата му походка, .., и кръглите му малки очи. Сякаш някой го е издялал от дърво и не е изпилил добре крайниците. Й. Стоянов, ПД, 94. Тези заболявания са придружени с болки преди всичко в крайниците. // Стесн. Крак. Той се помъчи да се надигне, но крайниците му не издържаха и наново тежко се отпусна на стола. Д. Кисьов, Щ, 398. — Питам с нас ли ще вечеряш? — Да — машинално отговори тя и веднага се надигна да стане, но крайниците ѝ не се подчиниха на такова рязко движение и тя отново се отпусна безсилна на кревата. Кр. Кръстев, К, 225-226.
2. Крайна част на тялото на животно, чрез която се придвижва; крак. Гибоните са дребни, безвредни маймуни. . , живеят на стада по дърветата, скачат от клон на клон, като се хващат с предните си несъразмерно дълги крайници. М. Марчевски, ОТ, 148. — Той, тюлена. . хм. . тюлен. . тюлена. . е от перкокраките бозайници. . Той живее. . във моретата студени. . Има той лопатовидни крайници. . По-нататък? Сви Григори вежди. Млъкна и очите си облещи. М. Лъкатник, СбХ, 192. Въпреки голямата прилика между човека и човекоподобните маймуни между тях съществуват значителни различия в устройството и формата на тялото, в развитието на крайниците. ОФ, 1958, бр. 4193, 3.
3. Спец. За уред, машина и под. — крайна част с някакво предназначение. Ако махалото се отклони към дясната си мъртва точка, заедно с него ще се отклони и горният крайник на окачката. Е. Чичов, В, 47-48. При прегледа на двигателя се оказа, че крайниците му не са отчупени.
◊ Горен крайник. Спец. Ръка. Долен крайник. Спец. Крак.