КРА̀ЙНО нареч. За означаване на много голяма степен в проявяването на някакво качество или действие; твърде много, извънредно. След малко влезе лекарят .. Изглеждаше все тъй крайно внимателен и почтителен. П. Вежинов, НБК, 17. На следващото заседание председателят на комитета предложи да бъде обсъден въпросът за съставяне списъци на крайно бедните, гладуващи граждани. Ст. Мокрев, ЗИ, 46. — Вие ме крайно задължихте. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 36. Бях тих по характер, сдържан, никога не влизах в открит и публичен спор, освен когато беше крайно наложително да се защищава някоя прогресивна мисъл. А. Гуляшки, ДМС, 191. Някога, преди повече от три петилетки, Геровски беше се усъмнил в приятелството на бай Слави, и то крайно несправедливо, за което му се извини и за което още съжаляваше. Т. Монов, СЧ, 93.