КРАЙОКЕА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се намира покрай океан, разположен е по крайбрежието на океан. В крайокеанските страни гръмотевичната дейност през зимата е много интензивна. ПН, 1932, кн. 2, 31. Сбогом, тих крайокеански кът, не ще те видя / никога вече. Е. Багряна, ВС, 78.
2. За човек, племе, народ — който живее в местност, разположена по крайбрежието на океан. Крайокеанско туземно племе.
3. Който е характерен за местност, разположена по крайбрежието на океан. Крайокеанска растителност. // За растение — който е характерен за местност, разположена по крайбрежието на океан, който расте по крайбрежието на океан.