КРАЙПЛАНЍНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се намира, разположен е близо до планина. Планинските страни имат по-стар релеф от заобикалящите ги крайпланински равнини. Ст. Бошев и др., Г, 216.


Източник: Речник на българския език (онлайн)