КРАЙПОЛЯ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се намира, разположен е близо до полюса. В крайполярните райони се предполага да бъдат установени множество станции за наблюдаване на полярните сияния. И. Пандев, ТЙ (превод), 82. През плейстоцена е станала по-значителна промяна във флората, .. Тогава се появили кленът, полярната върба и много други растения, характерни за днешните крайполярни страни. Ст. Бошев и др., ГГ, 135. В морските глъбини звуковете се движат бързо и най-важното отиват далеч по така наречения „подводен звуков канал“, който в топлите през цялата година морета минава дълбоко, в моретата на средните ширини през зимата се изкачва към повърхността, а в крайполярните морета остава там през цялата година. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 75— 76.
2.За човек, племе, народ — който живее в местност, разположена близо до полюса. Крайполярни жители.