КРАЙПЪ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се намира близо до път. Към пладне или може би малко по-късно те стигнаха до някакъв крайпътен хан и спряха там. Д. Талев, ГЧ, 109. В един дол водите на крайпътната чешма бяха изровили в платното на пътя дълбоко и пълно с рядка кал корито. С. Северняк, ВСД, 90. С непозната, сладка омая пълнеше гърдите ѝ [на Елисавета] ароматът, който струеше из недрата на току-що пробудените още черни угари. С невиждани до този ден багри я мамеха крайпътните полянки. Г. Русафов, ИТБД, 90. В Ломбардия пролетта бе настъпила вече с пълна сила и крайпътните гари, градчета и езера, .., изглеждаха сътворени от някакво разточително въображение. К. Константинов, ППГ, 221-222. Там огнен запад гаснеше далеч, / крайпътни ниви шушнеха лениво / и сенки с мрака сливаха се веч. Н. Ракитин, Ст II, 72. Крайпътни села. Крайпътни знаци. // За растение — който се намира, расте в местност, разположена близо до път. Бутна коня си, излезе през отворената порта, зави нагоре по каменливата крива улица и потъна под сенчестата шума на крайпътните дървета. А. Каралийчев, ЛС, 9. Вятърът фучеше и брулеше клоните на крайпътните липи. Ст. Дичев, ЗС I, 169. Див гълъб плесна в клоните на крайпътния орех и отлетя. Г. Караславов, Избр. съч. I, 271. Изкачиха вече възвишението към Самоводене. Слънцето изплува в далечината весело,. . Росата от крайпътната трева заискри златисто. В. Геновска, СГ, 30. Ние, децата, тичаме край нивите, късаме крайпътните цветя и правим китки. СбЦГМГ, 338. Навсякъде в Индия — в парковете, в крайпътните горички и палмовите алеи, по дърветата прибягват маймуни. Ек. Мечкова, СМ, 57. Крайпътни насаждения.
2. Индив. Ирон. За човек — който може да се срещне по пътищата. Пътят бе част от него [всекидневието] — той премина велики премеждия, без да загине, без да загуби нито частица от своя цялостен свят; попътните градове и крайпътните хора, хановете, стражниците, че и чешмите. В. Мутафчиева, ИКМ, 66. Беше бейски син, не от крайпътен разбойник или селски ратай е стигнал до аянство, а с царите на баща и дядо. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 572.