КРАЙРЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се намира покрай река, разположен е по крайбрежието на река. Той вече виждаше във въображението си един нов град, един такъв крайречен град, каквито бе виждал във Франция и Англия. Параходи и шлепове чакат на пристанището. Ст. Дичев, ЗС I, 368. Минаха площадчето, пресякоха крайречния булевард. В. Андреев, ПР, 172. Изведнъж тихата до тоя миг крайречна улица се изпълни с врява, кучи лай и тропот на конски копита. А. Христофоров, А, 109. Нима не е примамно да слезеш в крайречния парк на Видин и оттам да стигнеш хубавия площад на града. Ст. Станчев, ПЯС, 77. Гласът на вихър избликва и литва и се понася / далеко в китни дъбрави, / в крайречни росни ливади. Ц. Церковски, Съч. II, 95. По коларския път, който се вие през кичеста горичка, пресичаме крайречната дига, която не позволява, на високите дунавски води да заливат долината през пролетта. В. Бешовски и др., ЕП, 13. Край големия път, в шумака на старите крайречни върби, едвам се вижда зеленясалия плочен покрив на дядовата Драгойчева воденица. А. Каралийчев, НЗ, 152.
2. Който е характерен за местност, разположена покрай река. Понякога ми се случваше да гледам с часове унилия крайречен пейзаж с надежда, че някъде отсреща ще се мерне враг. П. Вежинов, НС, 44. Крайречни камъни.