КРАЙРЀЧИЕ, мн. -ия, ср. Местност, разположена покрай река. Вечерната дрезгавина излеко пребуляше ниското крайречие, потънало в сочни пролетни треви. Ц. Церковски, Съч. III, 31. Пътувам, за да снема за няколко дни черти от доловени образи, бегли скици, .., които да ми разкрият строителното чудо-новата материална база, върху която ще потече животът на оня край, където са минали неповторимите дни на детинството и на юношеството ми — в свежите крайречия на Росица. З. Сребров, Избр. разк., 173.