КРА̀ЙЦЕР1 м. Воен. Бърз боен кораб, конвойна или брегова охрана; кръстосвач1. В първите дни на войната много се говори за един крайцер и подвизите му в Индийския океан. Й. Йовков, Разк. III, 114. — Страхотно нещо е сегашната война, съсипателно. Не видите ли?.. Мини, танкове, подводници, крайцери, бомбардировачи. Ст. Даскалов, МЧ, 160. На военния кей стояха наредени в синьочервена верига четирите торпедоносци. Пред тях, изпънат на двете си котви, .., крайцерът „Надежда“ изпущаше кълба дим през високата димна тръба. Д. Добревски, БКН, 6. Все измисля разни модели на крайцери, яхти, мауни, гемии. Син на инженер, науката е в кръвта му. С. Чернишев, ВМ, 6.
— От хол. cruiser през нем. Kreuzer.
КРА̀ЙЦЕР2 м. Остар. Старинна дребна австрийска монета, равна на 1/60 от кроната и на 1/100 от гулдена, в обръщение до края на XIX в. Но и от този скуден залък пестовните българчета са смогвали да икономисат крайцер-два. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 190.
— От нем. Kreuzer. — Хр. Г. Данов, Числителница, 1868.