КРАЙЧА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Крайненски. Развратна още от малко момиче, тя принадлежеше към ония фамилии крайчански и сиромашки в Пловдив, които прояждаше нравствената развала още в турско време. Ив. Вазов, Съч. XXV, 59.
