КРА̀ЙЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал.-гальов. от крайче. Лукава усмивка дръпна сладките крайченца на устата ѝ, дигна ги нагоре като две чертички. Ем. Станев, ИК III, 118. А когато Искра шеташе из двора или работеше под навесчето, той [Ленко] я гледаше през прозореца, отметнал лекичко едно крайченце на завеската. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 336-337.