КРА̀ЙШНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Къс от края на хляб, пита и под. Не дочакваше да се събудят в къщи, отрязваше си крайшник хляб и отиваше в общината. Кл. Цачев, ГЗ, 108. — Почакай да ти отчупя крайшник от топлата пита, ей сега я извадих от пещта. И бучка сиренце да ти дам. Д. Марчевски, ДВ, 120. Ще ми сипят гозба в отделна паница, ще ми отчупят крайшник и мило ще ми се усмихнат: — Яж, лели, не се притеснявай. А. Гуляшки, ЗР, 57. Двамата [войници] заръфаха крайшниците с такова настървение, че ушите им пращяха и бузите им се издуваха от големите залъци. Децата смаяно ги гледаха. След минута вече от хляба нищо не остана. М. Марчевски, ГБ, 144. ● Обр. Още един светъл крайшник от месеца остана зад тъмния гръб на хълма, после и той се откъсна и бялата нощ рухна заедно с него. Ем. Коралов, MB, 16.
2. Остар. и диал. Край (в 1 и 2 знач.). Нашите славни за целомудрието си стари българки не са употреблявали освен празното си от домашна и полска работа време за изработване на онези хубави везания и шевове по крайшниците на месалите си. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 9. После за посаждането започнали да приготвят ями с помощта на пръчки. С течение на времето пръчката била подложена на различни подобрения. За да придадат на края на пръчката по-голяма твърдост, обгаряли го или му слагали металически крайшник. Е. Стефанов, ППР (превод), 18.
— Други (диал.) форми: к р а̀ е ш н и к, к р а̀ й щ н и к.