КРАЙЪ̀ГЪЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Основен, опорен. Може ли да се премълчи външната политика? Ако не може, г. Донев е казал в Плевен само един от крайъгълните принципи на прогресивно-либералната партия и няма място за никакви натяквания. Бълг. 1902 бр. 451, 2. Остана му [на Ачесън] да търси оправдание за прилагането на атомното оръжие и да оспорва (да, да оспорва) крайъгълното положение на стокхолмското възвание относно това, че правителството, което първо приложи атомната бомба, ще се таксува като правителство на военни престъпници. ОФ, 1950, бр. 1827, 3.
◊ Крайъгълен камък. Книж. Най-важната, най-съществената част на нещо, основата на нещо. Политиката на мир и мирно съвместно съществуване, .., е крайъгълен камък на външната политика на европейските държави. Δ Благодарение също на богатството на звуковите и формалните си качества [Кирило-Методиевият език] е станал крайъгълен камък на науката за сравнителното изучаване на славянските езици и народи. Б. Ангелов, ЛС, 149.