КРАК1, кракъ̀т, крака̀, мн. крака̀, след числ. кра̀ка, м. 1. Всеки един от двата долни крайника у човек. Край витрината мина елегантна дама с изящни и стройни крака. М. Грубешлиева, ПИУ, 177. Той [Дъбакът] се носеше като вихрушка и правеше неподражаеми движения с краката. Елин Пелин, Съч. I, 176. Той [Калин] се отпуща ту на единия, ту на другия си крак, някак свенливо се усмихва. Й. Йовков, Разк. II, 44. Тя си бе навехнала крака u също не би могла да издържи на тежкия поход. Ем. Манов, ДСР, 61. На лъжата краката са къси. Погов. Кръстосвам крак върху крак. На бос крак. На един крак. От крак на крак. // Този крайник на човек от глезена надолу. Посред лято, в тая страшна жега, тоя човек беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше похлупено смачкано бомбе, а краката му бяха обути с цървули. Й. Йовков, ЖС, 7. И вчерашният ден беше също тъй светъл и топъл юнски ден като днешния. Прахът по пътя приятно пареше босите крака. Ем. Коралов, ДП, 9. Тя [жената] беше стъпила на плочите с боси изцапани крака, .. и това ядоса повече чистия старец. Елин Пелин, Съч. IV, 47. Тя има малък крак. Δ Той има твърде голям крак.
2. Всеки един от крайниците на животно. Кончето повече не можа да стои на краката си и легна до каруцата. Й. Йовков, ΒΑΧ, 205. Спяха и кучетата до тях, сложили глави на предните си крака. Д. Ангелов, ЖС, 150. Ханджар и Видра се спуснаха подир жълтото като лисица кученце, то избяга към колибата, прибра опашката си между задните си крака и се озъби. Й. Йовков, ЧКГ, 30. Под стряхата на сушина стои на един крак петел, навъсен, с провиснала опашка. Елин Пелин, Съч. II, 100. Сагата е най-едрото насекомо в Европа. Дългите и сравнително дебели крака, бедрата и пищялите на които са покрити от долната страна с остри шипчета, правят насекомото още по-голямо. М. Йосифов, НСН, 13. Тялото на тези животни [мекотелите] е меко. Състои се от глава, туловище, мантия и черупка и крак. В. Кънева-Абаджиева. 4M, 16. Обули кучето с пресни цървули, то се забравило, че си изяло краката. Погов. Видяла жабата, че коват бивола, и тя вдигнала крак. Погов. // Всеки един от крайниците на животно, употребяван за храна. Колко пъти сме делили в кухнята у тях волски глави, телешки шкембета и черва, свински опашки и крака! Д. Калфов, Избр. разк., 215. Баща ми останал без работа. Ходел при девера си Мочеолу и там надувал закланите овци и той му давал кога дроб, кога крака. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр. II, 20. Бих ви научил как се вари в опушено котле рачешка чорба, как се пече рачи гръб, как се смуче рачи крак и как се бели рача опашка, но думата ми сега е за съвсем друга история. О. Василев, СбХ, 136.
3. Долна опорна част на мебел с подобна форма. Двегодишното му дете, .., седеше уплашено в краката на масата. И. Вазов, Съч. XXIV, 71. Всичко беше издържано в китайски стил: балдахините, .., масички от китайски бамбук с крака във вид на драконови лапи. Д. Добревски, БКН, 46. Аз пък съм намерил едни особени трироги трънчета, изправям ги на земята, турям отгоре им по една малка тресчица и те стават столчета с три крака. Т. Влайков, Пр I, 197. В ъглите, скръстили крака, старомодни бронзирани триножници крепеха вази от гранатови гилзи с изкуствени цветя. М. Грубешлиева, ПП, 25-26.
4. Определена, най-често опорна, част на уред, прибор, машина и под. Слизаме на Атинското летище. По височините се виждат бели къщи. Встрани от бетона, по който се вдигат и слизат самолетите на смешно малките си крака, се зеленее трева. М. Яворски, ЕСВ, 19. За да избегне прекалено силно сблъскване, водачът на експедицията изхвърля малки тласъци с дюзите и издължава четирите телескопни крака в основата на капсулата. К, 1963, кн. 4, 13. Шевната машина се състои от тяло, изработено от доброкачествен чугун, и дървена платформа с крака. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 36. Предназначеният за поливане в машината течен чугун се превозва с кофа, .., и кофата се намества на наливния улей по такъв начин, че опорните крака на кофата се намират срещу опорните стойки. Р. Ранков и др., М, 214-215.
5. Остар. и диал. Мярка за височина (равна на разстоянието между разтворени в ход крака). Тя [пирамидата на Кай Чести] е била дълго време зарита до петнадесет крака височина в земята. К. Величков, ПССъч. III, 137. Най-великолепната сграда на Палатинския хълм е бил Нероновият дворец, статуята на Нерона се издигала на сто и двадесет крака височина. К. Величков, ПССъч., III, 47.
6. Диал. Спусък на пушка. Няколко саби, пищов с развален крак, паунови пера из калоферския женски метох и безчисленно множество дреболии свидетелствуваха за великото търпение и настойчивост на хаджи Ахила! Ив. Вазов, Съч. VI, 155.
7. Обикн. мн. Диал. Скачени с нищелките дъски на тъкачен стан.
◊ Пачи крак1. 1. Ядивна вкусна почти кръгла гъба, бледооранжева на цвят, която се среща много често по ливади и пасища от август до ноември. Cautharellus cibarius. В най-голямо количество на Витоша се явяват следните ядливи гъби: манатарка, брезовка, червена млечница, пачи крак, сърнета, коралка и др. Пр, 1953, кн. 6, 5. 2. Диал. Вид златиста плоска неядивна гъба, която расте в иглолистни и смесени гори и се среща сравнително рядко. Пачи крак2. Ситни бръчки във външния край на окото на човек.
~ Акълът (умът) ми е <влязъл, слязъл> в краката. Разг. Ирон. Не мога да мисля, да разсъждавам; постъпвам глупаво, неразумно. Бия (удрям / ударя) крак. Разг. Марширувам със стегната, отсечена стъпка. Като нахлуеше посред лято оня ми mu син мундир с два реда копчета, .., че като тръгнеше с бича в ръка, .. бие крак ти казвам, та камъни кърти. Чудомир, Избр. пр, 213. Момчетата вече удряха крак по моста и пееха с пълни гърди „Жив е той, жив е“. В. Геновска, СГ, 312. Вдигам / вдигна (поставям / поставя, турвам / турна, турям / туря на крак някого. Книж. 1. Привеждам в бойна готовност; мобилизирам. Пистолетната стрелба можеше да се мине за сметка на ловджиите, а бомбените експлозии непременно биха вдигнали на крак полицията. М. Гръбчева, ВИН, 170. Въоръжено народно въстание! Паролата бе дадена и всички бойни групи,.. бяха вдигнати на крак. Ив. Мартинов, Пл, 1969, кн. 5, 53. 2. Подтиквам към бързо, енергично действие; мобилизирам за работа. Закрещяха, запсуваха. Дигнаха цялото село на крак, но подаръците не можаха да се намерят. К. Калчев, ЖП, 367. Вдигам / вдигна на крак<а> някого. Разг. Помагам на някого да си възстанови здравето; излекувам. Той вършил чудеса над болните: разслаблените дига на крака и им повръща прежното здраве и сила. Ив. Вазов, Съч. XI, 57. Ако Минтан разтвори сърцето си за радостта, то тя ще раздвижи кръвта му и отново ще го дигне на крака. К. Петканов, ДЧ, 467. Вдигам се / вдигна се на крак. Книж. Пристъпвам към енергични действия, към борба или работа. Цяла София се е вдигнала на крак, начело със студентите. Т. Влайков, Съч. III, 66. Целият колектив на товарна гара с голяма бързина се е вдигнал на крак за образцова работа. ВН, 1960, бр. 2875, 2. Вдигам се / вдигна се на крака<та си>. Разг. Оздравявам. След три дена дойдох на себе си: видях надвесен над мен кроткия, черноок поглед. Същият, който ми заговори вечерта, бил лекар в една болница. Гледаше ме като дете, докато се дигна на краката си. А. Каменова, ХГ, 186. Вкарвам / вкарам в капана с двата крака. Разг. Поставям някого в положение да се издаде или да бъде разкрит и да пострада. Ти цитираш две телеграми и мислиш, че с тях се оправдаваш пред обществото. Напротив, именно тия телеграми те вкарват с двата крака в капана. Ал. Константинов, Съч., 155-156. В краката ми е. Разг. Разпореждам се с някого, както пожелая, изцяло ми е подчинен и е напълно на мое разположение. В крак съм с нещо. Книж. Съгласувам действията си с някакви изисквания, не изоставам от нещо. — Ние не само искаме, ние трябва да бъдем в крак с техническите новости! Др. Асенов, ГНА, 158. Не напразно френската жена е известна с таланта си да префасонирва сама старите си рокли и костюми и да ги вкарва в крак с модата. ЖД, 1967, кн. 6, 23. Влизам / вляза (тръгвам / тръгна) в крак. 1. Започвам да вървя с еднаква стъпка с някого (обикн. в редица при маршируване). — Слушай, татко, ти си едничкият в редицата, който не спазва крак. . „Я го виж пък нашият какъв е — помисли Старият. — Едва го довлякох на манифестация и вече почва да ме учи.“ .. После се усмихна и влезе в крак. Б. Райнов, ЧЪ, 82. Настроението на командира винаги се предава върху бойците му. От бодрата крачка на Митрето ние разбрахме, че той най-после е намерил пътя, и като се постегнахме, тръгнахме в крак след него. М. Гръбчева, ВИН, 296. 2. Започвам да се съобразявам с необходимите изисквания, започвам да не изоставам в нещо. — Дано ти дойде поне малко от малко ум в главата.. Дано, ама не знам защо не ми се ще да вярвам. Пък то е за главата ти, като не рачиш да влизаш в крак, ще изничаш по прозорците на занданите... В. Нешков, Н, 342. Всяка коза за (на) свой (своя) крак. Разг. Употребява се, когато някой иска да изтъкне, че е независим от другите, че за собствените си постъпки сам отговаря. Унизително беше да се разправя с тоя пияница сред общия смях, но трябваше да отговори нещо. — Всяка коза за своя крак. Ти помисли тебе какво ще те правят. В. Андреев, ПР, 164. Ако се получи някоя сцена? На тях [футболистите] няма да им сторят нищо — .. пък на мен — хоп, благоволи да освободиш мястото! — В такъв случай ще изстине и моето! — Всяка коза на свой крак! Др. Асенов, СВ, 62-63. Вървя (стъпвам / стъпя) в крак с някого или нещо. Книж. 1. Движа се, пристъпвам с еднаква стъпка с някого. Пенко тупурка с босите си крака из праха и стискайки ръката на баща си, се мъчи да върви в крак с него. П. Здравков, НД, 11. Заловени за ръкава на шинела, мъчейки се да стъпват в крак с войниците, с тях вървяха изпращачите. К. Константинов, ППГ, 233. 2. Съгласувам действията си с изискванията на някого или нещо; не изоставам в работата си или в развитието си. Излиза, че печатът е велика сила само тогава, когато върви в крак със събитията. ВН, 1958, бр. 2260, 4. Вързан в краката. Разг. Който не умее да танцува или да играе хоро, некадърен за танц. — Все още между нашите другари се намират сектанти, които не умеят да танцуват и се отказват да танцуват. Петканов се усмихна: — Какво да правя, като съм вързан в краката... К. Калчев, ЖП, 217. Вързан за петий си крак. Диал. Употребява се за човек, който е неспособен, негоден, некадърен, непохватен. Губя (изгубвам / изгубя, загубвам / загубя) почва под краката си. Книж. 1. Не се чувствам сигурен в себе си, преставам да съм уверен в нещо; проявявам колебание, несигурност в нещо. Мина му през ума, че Веселин не е харесал тези стихове и затова избягва да говори за тях. Той се чувствуваше объркан, загубил почва под краката си: престана да пише цели три седмици. Ем. Манов, ДСР, 101. Но няма да е зле, ако ѝ припомня, че трябва да бъдем по-големи реалисти — че когато възпитаваме децата, не бива да губим почва под краката си. Цв. Ангелов, ЧД, 141. 2. Преставам да имам власт, влияние, авторитет. Спиро Андреев, .., мълчеше. Той беше вече изгубил почва под краката си и като гледаше как Дянко Спасов и другите тържествуват, само стискаше зъби от яд, без да може да отвърне на подмятанията им. Д. Ангелов, ЖС, 122. Давам / дам крак някому. Разг. Преставам да се интересувам от някого; изоставям, зарязвам някого, с когото съм бил в близки, интимни отношения. След като мъжът ѝ се пенсионира, тя му даде крак. Да го обесят, ще му опират краката о земята; да го обесят, ще се повлекат краката му. Диал. Много, прекалено (е) висок. Дано си счупи дявола краката! Диал. Дано не се случи беда, дано не дойде нещастие (обикн. когато има опасност за това). Да си ядеш краката. Обикн. във 2 и 3 л. Пренебр. За изразяване на недоволство от постъпката на някого (употребява се, когато някой направи нещо лошо или много лъже). До крак. Разг. Всички изцяло, без изключение. Друнгар Леон бе пленен, а войската му разбита до крак! Й. Вълчев, СКН, 159. Патроните липсват, но волите траят, / щикът се пречупва — гърдите остаят / и сладката радост до крак да измрат / пред цяла вселена, на тоз славен рът. Ив. Вазов, Съч. I, 204. Дохождам / дойда (ида, идвам) на крака някому. Разг. Лично, сам идвам при някого, обикн. да изразя уважението си към него или да му помогна в нещо, да извърша нещо за него. Ревизорът още повече се смая, когато видя същият мирови съдия, че му иде на крака и с такова уважение. Ив. Вазов, Съч. VII, 27. — Рамчо ага, дойде вече време за клане, хайде изваждай ножът! Ние ти дойдохме на крака, казали българите. З. Стоянов, ЗБВ II, 40. Духвам си / духна си на краката Разг. Побягвам, бързо се махвам отнякъде. Дълги ми са краката. Диал. Пиян съм и залитам. Държа на крак някого. Разг. Заставям някого да бъде готов да действа (обикн. за бойни действия). — Царството, селени, не е циганска сватба, та да върши кой каквото му хрумне. За това се и държи на крак и войска и полиция, че да върви всеки в път. А. Страшимиров, К, 50. Държа се на крака<та си>; Държат ми краката. Разг. 1. Имам сили, мога да стоя прав, да ходя. Мъча се да се държа на крака и да наблюдавам до край. Кр. Белев, З, 46. — Да не искаш да ти доведа и кон? Де се е видяло жена на кон! — Краката ми държат — отвърна жената просто. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 386. 2. Имам сили, здрав съм, държелив съм. Той продал някакво имение. Ще се държи ли дълго на краката си след тази продажба? X. Русев, ПЗ, 195. Едва се държа (крепя) на крака<та си>; Не ме държат краката; не мога да се държа на крака<та си>. Разг. Съвсем съм отмалял, отпаднал, нямам никакви сили. Тропическа болест като че ли бе изцедила до капчица силите му, .. Не му се ядеше, ръцете му трепереха и не можеше да се държи на крака. Гр. Угаров, ПСЗ, 640. Той [Борис] едва се държеше на краката си, но успя да попита хладнокръвно: — Можем ли да разчитаме на колата ви за връщане в Кавала? Д. Димов, Т, 530. По лицето на стареца се изписа неспокойство, па сякаш и краката му не държеха вече, та се подпря по-здраво на патерицата. Ст. Загорчинов, ДП, 258. Единият ми крак е в гроба (герана); С единия крак съм <стъпил> в гроба (трапа). Разг. Скоро ще умра (при тежка болест, премеждие или старост). — Знаеш ли само колко хора днес се радват на отлично здраве, след като са били с единия крак в гроба, смазани от старост, измъчвани от ревматизъм и от всевъзможни други болести. Св. Минков, БФ, 33. — Кога ражда жената, единият ѝ крак е в гроба, а още повече, кога е насила. Д. Талев, ЖС, 393. — Аз с едина крак съм вече в трапа. П. Тодоров, Събр. пр II, 14. Едно за глава<та>, друго за крака<та>. Разг. Безразборно, без ред, хаотично (употребява се, когато някой започва няколко работи едновременно, без да завърши нито една от тях). Замерил (померил) съм в главата, ударил съм в краката. Диал. Излъган съм, не съм успял, не съм сполучил. Затъвам / затъна (хлътвам / хлътна) с двата крака. Разг. Изпадам в много тежко, безизходно положение; опропастявам се, пропадам. Изпотрепвам си / изпотрепа си (изпочупвам си / изпочупя си, изтрепвам си / изтрепя си) краката. Разг. Ходя на много и различни места, изморявам се, капвам от ходене, за да свърша някаква работа. Слуги и слугини си изпотрепаха краката, да сноват по всичките посоки в града за провизия. Ал. Константинов, Съч., 265. Изправям / изправя на крака<та> някого. Разг. 1. Помагам на някого да се оправи, да се съвземе след преживяно нещастие или да поправи материалното си състояние. — Аз съм сигурен, че ако действуваме разумно и тактично, с авторитет, ще изправим Чорни на крака. У него има здрава основа. П. Вежинов, НС, 222-223. 2. Помагам на някого да стане самостоятелен, да започне да работи и да печели. 3. Помагам на някого да си възстанови здравето; излекувам. Близките му и най-вече попадията го накараха да отиде при някаква врачка. Мнозина била изправила на крак, викаха, не можели да се мерят с нея лечителите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 251. Изправям се / изправя се (стъпвам / стъпя) на крака<та> си. Разг. 1. Ставам самостоятелен, започвам сам да печеля прехраната си. Старият заек живееше много самотно. Синовете му, още щом стъпиха на крака, напуснаха бащин край и тръгнаха по неизвестни и опасни пътища. И. Петров, ЛСГ, 89. — Знаеш ли, Иване, колко смешни ми се виждат твоите грижи към това разгалено хлапе. Не мисли ли сам да стъпи на краката си и да те остави най-после на мира? М. Грубешлиева, ПИУ, 110. 2. Замогвам се материално, съвземам се, след като съм бил изпаднал в лошо материално положение. След сватбата в живота на Герган настъпиха по-добри дни. Бай Васил му даде два кошера от своите пчели, подари му едно лозенце, сложи го да стъпи на краката си. К. Калчев, ЖП, 53. — Иди сега, успокой се и запретвай ръкави! Стубел трябва да се изправи на краката си, бай Ралчо! Срамота е такова прекрасно село да стои повече на опашката! Ст. Даскалов, СЛ, 69. 3. Възстановявам здравето си след тежко боледуване; оздравявам. Изпъвам / изпъна (опъвам / опъна) крака<та>. Обикн. в св. вид. Разг. Пренебр. Умирам. Ние му разправяме, че няма да има толкова пари, но Гурко твърдеше, че Слоницата ще издържи най-много до двадесетото парче и след това ще опъне краката. Ст. Стратиев, СВМ, 31. Хората щели да го преценят по заслуги и акуратност в работата му — виж му манталитета. Кога? Кога опъне краката и го откараме в „Дома на покойниците“. Тарас, СГ, 106. Изтеглям / изтегля (измъквам / измъкна) чергата изпод краката на някого. Разг. Отнемам, вземам нещо от някого, изигравам го. Имам (нямам) почва под краката си. Книж. Чувствам се (не се чувствам) сигурен в положението си. Турските властници нямат здрава почва под краката си. ОФ, 1950, бр. 1848, 3. Клатя си краката. Разг. Неодобр. Нищо не работя, бездействам. — На него му е добре! Клати си краката и си получава заплатата, а ние стоим със скръстени ръце и грош не получаваме. М. Марчевски, П, 245. — И защо ще ти плаща държавата тия пари? За да си клатиш краката и да каканижеш стихчета... Е, да... За някои морето е до коляно. М. Грубешлиева, ПИУ, 99-100. Който няма глава, има крака. Разг. Шег. Употребява се, когато някой забрави нещо и трябва да се върне отново някъде, за да го вземе. Колкото ми крака<та> държат. Разг. С всички сили, колкото мога. Децата, които често влизаха да берат сливи, щом го видеха, не слизаха, а просто нападваха и бягаха, колкото им крака държат. Й. Йовков, СЛ, 20. Кон нямам, крака махам. Разг. Заловил съм се с някаква работа, без да са налице необходимите условия за осъществяването ѝ. Някой продумал, друг пошепнал, а вие меч завъртяхте. Дето се рекло, кон нямате, крака махате. М. Смилова, ДСВ, 59-60. Крак<ът> ми не стъпва / стъпи (няма да стъпва / стъпи) някъде. Разг. Не отивам, не ходя някъде. Старият човек на църковна служба не ходеше, кракът му в кръчма не стъпваше. Г. Русафов, ИТБД, 115. Никога вече кракът ѝ няма да стъпи на село. Пък и да рече да иде, при кого? Майка ѝ в гробищата, баща ѝ в затвора. Б. Болгар, Б, 95. Крака не ми останаха; останах без крака. Разг. Изморих се много от продължително ходене или от много работа, свързана с движение. Като ги [прасетата] хване някой път бесът и бръмнат всяко на различна страна, .. и като го разкарват по цял ден, та на Ганчо душа и крака не му останат от търчане, К. Георгиев, ВБ, 85. Когато изкусните в коларският занаят шипченци са се връщали от габровския пазар, споделяли своите впечатления от града с думите: „Остави се, крака не ни останаха — то дълго, дълго като учкур.“ ВН, 1966, бр. 4646, 4. Краката ми да мие, водата ми (им) да пие. Обикн. в подч. изр. Разг. Много ми е предан, слуша ме за всичко, в нищо не ми противоречи. — Е, яд ли ви е, много ви е яд, че ви не· слуша приказките, ами е готов краката да ми мие, водата да ми пие. . Дешка наистина я беше яд на това, дето девер ѝ беше мекушав и тя [етърва ѝ] го водеше за носа. Ст. Даскалов, БМ, 21. Краката ми не ме <по>слушаха. Разг. От слабост, умора или от вълнение не можах да се помръдна, да тръгна, да се движа. И често Иван Белин свършваше веселбите си така, че когато късно през нощта тръгваше да си ходи, краката му вече не го слушаха. Й. Йовков, ΒΑΧ, 157-158. Краката ми се клатят. Разг. Служебното ми или общественото ми положение е несигурно; всеки момент мога да загубя службата си, поста си. Тогава той започна да събира сведения за подначалника: как гледа на него началникът, как управителят, какви слабости има и не му ли се клатят краката. В. Диаватов, СбСт, 282. Само ако видиш, че някому се клатят краката, тогава драсни едно тайничко писъмце в министерството — нареди там за него, каквото знаеш и каквото не знаеш, .. и пращай овреме хора да ти действуват да му заемеш мястото. Г. Караславов, Избр. съч. II, 156-157. Краката ми се люлеят (люшкат). Разг. 1. Служебното ми или общественото ми положение е несигурно; всеки момент мога за загубя службата си, поста си. С крайчеца на окото си аз видях, че тоя любопитен господин беше помощник-кметът. — Как е? Люшкат ли се краката на правителството, люшкат ли се? — произнесе той, впил сините си очи в мене. Ц. Церковски, Съч. III, 180. 2. Много съм слаб, немощен (обикн. след тежка болест). Краката ми се плетат (преплитат); плета <си> крака<та>. Разг. Ходя с несигурна стъпка и се клатя, обикн. поради голяма умора или понеже съм пиян. По бялото му [на Монката] сухо лице се прозираха големи сини жили, краката му се преплитаха от слабост, ръцете му висяха като клечки. Елин Пелин, Съч. II, 36. Повлича се по реката, плете крака и вече губи надежда, че ще се измъкне жив от тая планина. Н. Хайтов, ШГ, 231. Двамата едва плетяха крака из нанагорнището, премалели от умора и глад. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 244. Крак не мръдвам (няма да мръдна) отнякъде. Разг. Не ще се отместя от някакво място, ще продължавам да стоя на някакво място. — Не ме радва огънят, братя, .. чини ми се, ще имаме работа тая нощ. .. — Що, що рече? Още тая нощ ли? .. Пребийте пи, ама крак няма да мръднем оттук — допълни той. Ст. Загорчинов, ДП, 32. Купил си крака. Диал. Откраднали го, изчезнал. Куцам <и> с двата крака. Разг. 1. В много лошо положение съм. 2. Не мога да се справя с нещо, объркал съм работата си. Където (де, дето) човешки крак не е стъпвал / стъпил; където (де, дето) рядко (едва ли) стъпва човешки крак. За място, край — непристъпен, див. В това закътано място, отдалечено от света, дето рядко стъпваше човешки крак, цареше спокойствие, тишина и безопасност. Елин Пелин, ПР, 15. Като скитах по лов из тъмните дълбочини на една букова гора, дето нямаше никакви пътеки, дето човешки крак едва ли е стъпвал някога, в средата на най-скритото място намерих чешма. Елин Пелин, Съч. V, 32. Скитахме из такива девствени гори, където не е стъпвал човешки крак. Лижа краката на някого. Разг. Пренебр. Държа се угоднически, сервилно пред някого, подмазвам се на някого; подлизурствам. — Колкото за останалите боляри в Търново, казах ти: те са кучета, гладни за титли и за кокали. И мене ще лижат раболепно краката, както лижеха Асеневите. Ив. Вазов, Съч. XX, 75-76. — Те на тебе ти лижеха краката, а като видяха дебелия край — ритнаха те! Това хора ли са? П. Вежинов, НС, 239. Мотая се (плета се) в краката на някого. Разг. Навъртам се някъде без работа и преча на някого, който работи. А като ме пенсионираха, идеше ми да се удавя. Почнах да моля Георгиос да ме взема на кораба, ама къде ти — само се плета в краката на младите. Ем. Манов, БГ, 53-54. — Вие, нищожни, да се подигравате със страшната Мечка? Как е възможно? Дръжте ги, Вълко! — обърна се мечката към Вълка. — Дръж да се разправим с тоя дребосък, който се плете в краката ни. Н. Хайтов, ПГ, 37. Навирил краката. Диал. За животно — умрял. На двамина (петима, сто) вълци кози крак; На девет вълци (три кучета) един пачи крак. Разг. Употребява се, когато за малко нещо претендират мнозина и трябва да се раздели на всички. На дявола от задния крак направен. Разг. Такъв, който предизвиква почуда, удивление. На крак (крака). Разг. 1. Прав, без да сядам. Любинка хапна надве-натри на крак. Ил. Волен, MДС, 167. Еднаж аз бях седнал пред тях да поправя ремъка на пушката си. И, след това, уморен от продължителното стоене на крак, аз се изтегнах на дясната си страна и запуших. Д. Калфов, ПЮН, 134. 2. Без да лягам на легло, като продължавам да работя. Разболя се Тото, легна и Петричка, на крак изкара болестта Дочка. Г. Караславов, ОХ II, 466. Изкарах грипа на крак. 3. Оздравял от тежка болест. А най-запаленият ловец — началникът при окръжното управление, прекара триседмична треска. И щом малко стъпи на крака, взе двуцевката и патрондаша, .., па се метне на велосипеда и отиде на лов чак в съседния окръг. Тонич, КСШ, 10. 4. Станал от сън; буден. Сега, не дремнал и се буди: / не кръкнали петлите първи / дори ни куче да залае, / на крак е той. . П. К. Яворов, Съч. I, 4-5. 5. Напълно готов за действие, в очакване на нещо. Всичките войници и офицери са на крак. Проточен, радостен писък на кавалерийска тръба. А. Каралийчев, ПГ, 160. Народи обич възвестяват, /. . / Земята в младост хубавей. / .. / А враг в омраза потъмнява. / На крак е кръвожадна сган. В. Марковски, КИ, 16. ● На крак. Бъди готов! (Употребява се като призив за борба, за активни действия). 6. Лично, сам. — Влизай вътре! Изтръпнах. Нима наистина съм арестувана? Нима сама влязох в клопката и на крака дойдох на полицията? М. Гръбчева, ВИН, 134. Малцина бяха онези, що сами и на крака донесоха по някоя обсебена вещ или пък пазена под свой покрив кооперативна стока. Б. Обретенов, С, 42. На куц<и> крак. Разг. Със скачане на един крак (за начин на ходене, обикн. при детска игра). — Ама коч, ти казвам! Заслужава на куци крак до бърчината да идеш да го видиш. Н. Хайтов, ДР, 20. — .. Ами как ще тръгнем? — Как, как! На куц крак ще тръгнем, .. На ръце ще ходим, като маскарите по панаирите! Ти за такива приказки ли ни извика тука, бе? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 163. На свой крак. Диал. 1. Който има самостоятелно, независимо положение; самостоятелен. Като гледаше навалицата, виждаше се, че поне половината от хората с празните чували допреди година-две са били и те на свой крак. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 285. 2. Самостоятелно, без да се вслушвам в чуждо мнение или без да питам някого. На спукани крака жълти чехли. Диал. Ирон. За нещо неподходящо (облекло, накит и под.). На такава глава са малко два крака <иска четири>; Не била тази глава за два крака. Разг. Ирон. За много прост, много глупав човек. На четири крака. Разг. Лазешком, с лазене. Не местя (мърдам / мръдвам / мръдна; помръдвам / помръдна) крак за някого или самост. Разг. Съвсем нищо не правя за някого, за негово добро, в негова полза. Всички казаха: ние за Искрова само гласуваме, за другиго крак не местим. Ив. Вазов, Съч. VIII, 110. Преди да се усети някой, Босната метна юлара върху главата на Бръмбазъкова и затегли. Не се намеси и полицията. А новият началник, на когото веднага донесоха за всичко, и не помръдна крак. „Кой каквото е дробил, това да сърба.“ Ст. Чилингиров, ПЖ, 180. Не подвивам / подвия (подгъвам / подгъна, превивам / превия, сгъвам / сгъна) крак. Разг. Работя непрекъснато, без никаква почивка, без да седна. От видело до тъмно не подвивах крак от черковни служби и всякаква работа. Ем. Станев, А, 60. Жените през топлите дни крак не подвиват, през зимата предат и тъкат, везят и наплитат. M. Смилова, ДСВ, 25. Не си вдигай краката, че нямам петало да те кова. Диал. 1. Казва се на човек, който се готви да иде някъде с другите, а не е желан или не е подходящо да бъде с тях. 2. Казва се на човек, който е сиромах, а се мери с богатите. Не ще (няма да) мръдна крак (крака си) отнякъде. Разг. Няма да напусна дадено място, няма да си отида отнякъде. Ни<то> крак не остана (няма). Разг. 1. Нито едно животно или птица от многото не остана (няма). В манастиря нямаше троха хляб, от кравите и козите не беше останало нито крак. Й. Йовков, СЛ, 44. 2. Нито един човек (не остана, няма). — Доколкото знам, турски войски нямаше в Кюстендил тогава. — Турци нямаше нито крак. Избягали бяха от по-напред. Ив. Вазов, Съч. X, 89. Няма да видя четири крака у едно. Разг. Няма да се оженя. Обръщам (се) / обърна (се) с краката нагоре. Разг. Променям се в съвсем противоположна посока, обикн. като се влошавам. — Ти лъжеш, ти клеветиш, безсрамнико! — негодуват якобинците — толкова ли е як твоя строй, щото при войска и полиция, петдесет души емигранти да го обърнат с краката нагоре! Ал. Константинов, Съч., 36. Поникнеха ли мустаците, той добиваше наново мъжката си сила, но Костадина пак го погваше, обръсваше го и работите се обръщаха пак с краката нагоре. Ст. Даскалов, ЕС, 325. Обули кучето в цървули, то си изяло краката. Диал. За човек, на когото е осигурено нещо хубаво, а се самозабравя и почва да се държи нахално и да разваля това, което му е дадена. От вратата за краката. Разг. 1. Без никаква предварителна подготовка, без предисловие, направо и веднага. 2. Набързо, прибързано, без много да се мисли и нескопосано. От главата<та> до крака<та>; От крака<та> до глава<та>. Разг. 1. Изцяло, напълно. Един замълча без да свърши думата си. От гъсталака ся показа един человек от главата до краката облечен в чисто злато. В. Друмев, НФ, 105. — Македонски съм аз, сам Македонски, от главата до краката, а не съм някой пунгаш да ви окрам богатия салон. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 65. 2. В съчет. с оглеждам, изглеждам, измервам, разглеждам и под. От горе до долу, в целия ръст и обикн. проницателно, изпитателно или с недоволство, ненавист (оглеждам). Директорът го изгледа от краката до главата. К. Калчев, УЧС, 18. На другия ден подир обед Матьо бе заведен при дежурния старши. Дежурният, .., го изгледа от краката до главата и го запита троснато. Д. Ангелов, ЖС, 64. От крак. Остар. и диал. Прав, без да сядам. Тончо изпървом завръщаше глава настрана, па сетне рече: — Я приседни, приседни. То така от крак не се посрещат гости. Стано, я топни в джезвенцето малко от по-ланската. Кр. Григоров, ТГ, 127. А първата сливова, която изпи екс от крак, за хатър на компанията, се разля по отпуснатото му тяло, съживи неизгасналите огънчета на живота. Кр. Кръстев, К, 48. От краката за главата. Разг. Наопаки, безредно. Откъсват ми се / откъснат ми се краката. Разг. Изморявам се много от продължително ходене или стоене прав. Отсичат ми се / отсекат ми се краката. Разг. Изпитвам отмаляване от някакво изживяване, силно вълнение или умора. Да вървя, ама къде, като ми се отсякоха краката? Като се разплиска тоя кашав мозък в главата ми, като замъглиха сълзи очите, накъде? Н. Хайтов, ШГ, 271. Очите ми са в краката. Диал. Разсеян съм, не съм наблюдателен. Още коня не видял (не яхнал), крака<та> замахал (размахал); още на коня не се качил, крака<та си> замахал (размахал); Още не седнал на магаре, замахал с крака. Разг. Ирон. Употребява се когато някой, преди да е осъществил нещо, крои планове какво ще прави след това. Падам / падна в (пред) краката на някого. Моля коленопреклонно, унизително някого за нещо. Ако иска да се съгласи, ако не — здраве! Няма да му падна в краката. Падам / падна като котка на краката си. Разг. Излизам винаги прав, не се признавам за виновен, ако и да имам вина за нещо. Не мога повече да се разправям с тебе. Ти винаги като котка падаш на краката си. Пари ми под краката. Разг. Чувствам се застрашен от нещо, положението ми не е добро, не е сигурно. — Нещо кроят, но изглежда, че и те са се объркали без тебе!... Щом нервничат, значи, че им пари под краката! К. Калчев, СТ, 247. Пауна си гледа краката и пищи. Диал. Ирон. Казва се на човек, който се хвали с хубостта си. Пиша с краката си. Разг. Ирон. Не съм грамотен. Плача за конника, че си махал краката. Диал. Ирон. Грижа се, безпокоя сe за нещо, което не заслужава внимание. Плюя си на краката. Разг. 1. Бързо побягвам, тръгвам нанякъде. — Па, като стигнах до ъгъла на улицата, плюх на краката си и офейках. Ст. Чилингиров, ХНН, 29. 2. Отправям се на път (обикн. дълъг). — А аз и жената плюем на краката си, па през баирите нощя, та в Цариброд. Ив. Вазов, Съч. IX, 47. Повеждам / поведа (повличам / повлека, потеглям / потегля) крак. Разг. 1. Тръгвам нанякъде. На някои от тия къщи прозорците бяха вече закнижени, гледаха ослепели света, от комините не излиташе пушек — и родителите бяха повлекли крак подир децата си, настаняваха се по градовете. А. Гуляшки, ДМС, 19. Овцете бяха подминали вече нивата; овчарите повлякоха крака из стърнищата след тях. Ил. Волен, МДС, 44. 2. Пръв извършвам нещо, което след това се повтаря и от много други. Кога стана дума да се образува трудовокооперативно стопанство, вуйна Мита първа повлече крак. Ем. Робев, СбСт, 170. Подкарвам / подкарам (понасям / понеса) с краката напред някого. Разг. Отнасям на гробищата мъртвец. Подкосяват ми се / подкосят ми се (пресичат ми се / пресекат ми се) краката. Разг. Изпитвам слабост, немощ и не мога да вървя или да стоя прав поради умора, болест или поради страх, радост и друго внезапно обхванало ме чувство. Катя, разтреперана, недоумяваща, остана на пътния праг. Тя почувствува слабост, краката ѝ се подкосиха. Д. Спространов, С, 102. Вратата се открехна леко и една стражарска глава се показа. Сърцето на Юрталана се преметна. .. Краката му се пресякоха, той се помъчи да стане, но се отпусна пак. Г. Караславов, С, 240. Под нечий крак (нечии крака). Разг. Който е под властта на някого, поробен от някого. — Я помисли: Влашко, Сърбия и Гърция — не са ли били и те като нас под турски крак? А сега кой повече, кой по-малко сами живеят; сами се управляват и редят. Ст. Дичев, ЗС I, 320. Подлагам / подложа динена кора под крака на някого. Разг. Хитро измамвам, изигравам някого, обикн. като му попречвам да осъществи нещо. Подлагам/ подложа (слагам / сложа, турвам / турна, турям / туря) крак на някого. Разг. Подставям / подставя крак на някого. Диал. 1. Спъвам някого, като препречвам крака си пред него. Две селянчета се заловиха за коланите и почнаха да се борят. Най-после по-дребничкият войник сложи ловко крак на противника си и бързо залепи плещите му на влажната земя. П. Вежинов, ВР, 219. Кръчмарят се разтича, но някой му тури крак и той полетя с чашите върху играчите. К. Петканов, МЗК, 47. 2. Попречвам на някого да извърши нещо, да успее. Приказваха си за войната. Хвърлили се бяха като лъвове, а ето че им туриха крак. В. Геновска, СГ, 428. Няма да описваме перипетиите на Отонивановото бягство от Станимака, след като разбира той, че гърците са му турили вече крак. Н. Хайтов, А, 51. Почвата под краката ми се изплъзва / изплъзна. Книж. 1. Загубвам увереността си, сигурността си. Като видя, че почвата под краката му се изплъзва, той съвсем се разстрои. 2. Положението ми започва да става несигурно, почвам да губя изгледите за успех или властта си. Преплитам / преплета (плета) крака; Преплитат ми се / преплетат ми се краката. Разг. Не стъпвам сигурно, олюлявам се при вървене. Иде каруцата, а зад нея плете крака нашият, прикачвача. И той, и каруцарят помирисаха отдалече кавгата и започнаха да се оправдават. Н. Хайтов, С, 33. Той едвам поимаше: от заморяване, краката му се преплитаха. Ив. Вазов, Съч. XXII, 17. Припарва ми / припари ми под краката. Разг. Изпадам в несигурно, тежко положение, почвам да се чувствам застрашен от нещо. Простирам си краката колкото ми чергата държи (стига); Простирам си (протягам си) краката според чергата. Разг. 1. Живея, харча, като се съобразявам с материалните си възможности. — Уважаеми, сигурно не ти е известно, че не разполагахме бог знае с какъв бюджет. Каквото можахме — това докарахме! Всеки простира краката си според чергата. Др. Асенов, ГНА, 22. 2. Изявявам претенции или постъпвам съобразно с възможностите си и положението си. — Тъй дойде приказката, та му рекох, че трябва да си протягам краката според чергата. — Няма да идеш далеко с тоя робски акъл! — сопна ми се той. А. Христофоров, А, 273. — Аз, чичин, имам възпитаничък нос, дето ида всичко надушвам и си простирам краката според чергата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 409. Разклащат ми се / разклатят ми се краката. Разг. Служебното ми или общественото ми положение става несигурно, всеки момент мога да загубя службата си. Но Нешка не се оставаше .. Тя бе нападнала Ралчо и Костадин дотогава, докато им се разклатиха краката. Ден и нощ не спираше да раздува грешките им и да петни властта. Ст. Даскалов, СЛ, 130. Ритам с бос крак ръжена. Разг. Опълчвам се срещу много по-силен противник, срещу властващ. Начело с дядо Никола от Силистра те се надигнали и хванали Балкана. Срещу ръжен обаче не се рита с бос крак — бунтът бил потушен и в Търново пристигнал Моамер паша да разследва станалото. Хр. Бръзицов, НЦ, 71-72. С двата крака. Разг. Изцяло, напълно, докрай. Като се връщаме от завода „Ал. Войков“ ние си помислихме — добър директор, добри работници, добри намерения, а работата куца с двата крака поради изложените по-горе и други причини. Ст, 1960, бр. 727, 1. Човек загази ли, барем с двата крака да загази. Елин Пелин, Съч. II, 21. С двата крака съм в тинята. Диал. Много съм се забатачил в нещо. С два (четири) леви крака. Разг. Употребява се за човек, който не умее да играе добре (обикн. за футболист). С единия крак стъпвам / стъпя някъде. Разг. Имам известно влияние някъде. Но дълбоко в сърцето си всеки от посветените в съзаклятието таеше и твърдата вяра, че Русия, която бе стъпила с единия си крак на Балканите, ще протегне могъщата си десница и ще подкрепи делото на братския православен народ. Г. Дръндаров, ВЗ, 42. С единия крак съм вънка. Разг. Намирам се в несигурно положение, мога да загубя всеки момент това, което имам. Тя се боеше, че ще загуби политическото доверие, което има чрез Петко. А това значи — с единия крак вънка. Ст. Даскалов, СЛ, 226. С краката напред. Диал. Мъртъв. — Много си го изцерил, бог да го прости! Аз завчера срещнах един — носеха го с краката напред в дървено пардесю към попското текезесе. Г. Краев, Ч, 116. Светът за него се състоеше от два вида хора: добри и зли. Добрите бяха ония, които го черпят. На тях обещаваше, че когато ги подкарат с краката напред към Голушница — той ще им изкопае широки гробове. А. Каралийчев, СР, 26. С краката си (правя, направя, върша, свършвам). Разг. Много лошо, крайно небрежно, нескопосано или повърхностно (правя). Направил е модела с краката си. Щом го докоснах и се разпадна. Слагам / сложа в краката на някого нещо. Книж. Предоставям изцяло на някого нещо. — Вие избягвате хората от нашия свят не защото са нахални или вулгарни, .. а защото нямат пари и не могат да сложат в краката ви скъпите тоалети и филмовата обстановка. Б. Райнов, ДВ, 62. Слагам / сложа крак в зенгия; Стъпва ми / стъпи ми крак в зенгия. Разг. Осигурявам си положението. Слагам / сложа крак на праг. Разг. Попречвам на някого да командва, да заповядва някъде. Ставам / стана на крака някому. Разг. Засвидетелствам някому уважението си, като обикн. заставам прав в негово присъствие. Дядо Любен отиде направо в кръчмата на Бората. Всички селяни, млади и стари, му станаха на крака. К. Петканов, ДЧ, 377. — Аз никога не му ставам на крака. Ив. Вазов, Р, 5. Станал съм с краката нагоре; станал съм с левия си крак; <сякаш> с левия крак съм тръгнал. Разг. Без причина съм сърдит, крив; без настроение съм. — Сякаш с левия крак си тръгнал тая сутрин! — казваше Юрданица. — Я млъкни, че като замахна! И. Петров, MB, 138. Стоя здраво на краката си. Разг. Имам сигурно положение, солидни позиции. Напълно е осигурен материално. Стои здраво на краката си. Стоя на свой крак. Диал. Имам самостоятелно, независимо положение. Дюкян ако има, в дюкяна ще чукат, коват, стържат и дялат калфите, .., Е, а чорбаджията (чорбаджия е всеки турчин, който стои на свой крак) — чорбаджията къде да върви, ако не в кафенето? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 126. Строшавам / строша (счупвам / счупя) на дявола крака. Обикн. в св. вид. Разг. Превъзмогвам в себе си омраза, вражда или лоши намерения и се отказвам да извърша нещо лошо, или скланям за помирение. — Няма ли да дойдете да се чукнем за здраве и за вярно другарство? Хайде, все едно, че нищо не се е случило помежду ви. Счупете крака на дявола и елате да ви разправя, какво премеждие прекарах нощес. К. Петканов, ДЧ, 80. — Ти направи първата кавалерска стъпка, строши на дявола краката. Ив. Вазов, Д, 69. Стъпва ми / стъпи ми кракът; стъпва / стъпи нечий крак някъде. Разг. Успявам да отида, да стигна някъде (някой успява да отиде, да стигне някъде). — О, да може еднаж кракът ми да стъпи вън прага на бащин дом. Ив. Кирилов, Ж, 40. Разтворил пред себе си атласа, скорошният пътник дълго плъзга показалеца си по картата, .. докато най-сетне спре на оная точка от земното кълбо, дето кракът му ще стъпи след седмици или след месеци. Св. Минков, ДА, 5. Стъпвам / стъпя с бос крак и в огъня за някого, за нещо или самост. Разг. Излагам се на голяма, смъртна опасност, рискувам живота си за някого или нещо. Сърбят ме краката. Самост. и със следв. изр. със съюз да. Разг. Имам силно желание да отида някъде, да тръгна за някъде. Троша си краката. Разг. Силно се изморявам от бързо или продължително ходене. Тръгвам / тръгна в крак с някого или нещо. Разг. Почвам да съгласувам действията си с изискванията на някого или нещо, приобщавам се към някого или нещо. Турнах си и двата крака в капана; улових се и с двата крака в капана. Разг. Обвързал съм се, заангажирал съм се здраво в някаква неприятна или опасна работа. Турям си / туря си (турвам си / турна си) крака някъде. Разг. Неодобр. Подреждам си добре живота, осигурявам си добро материално или обществено положение, обикн. чрез сполучлива женитба; нареждам се добре. Турям / туря (турвам / турна) под крака<та> си някого. Разг. Напълно подчинявам, покорявам някого, заставям го да изпълнява волята ми. Ами че хаджи Петровичината сестра да ѝ доде в къщи за снаха, тя ще бъде така посилена, че ще иска да тури под крака си и нея, и Колчо, и цялата къща. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 180. Какъвто и да е — добър или лош — Гиньо не е цапало. И там е страшното: каже ли нещо — ще го свърши. . Ако беше цапало, щеше ли да тури под краката си цял един еснаф. Ст. Чилингиров, ХНН, 219-220. Турям / туря черно камъче в краката на някого. Разг. Искам да скарам някого с околните, да му попреча в нещо. Удрям / ударя крак. Разг. 1. На нещо. Унищожавам, съсипвам, разрушавам нещо. Сегашното правителство не управлява бозна откога. . А пък в очите на всички се хвърля фактът от страна на опозиционните шефове, че те се съединяват в навечерието на изборите само и само да ударят крак на правителството. Бълг., 1902, бр. 530, 2. 2. На някого. Преставам да се интересувам от някого, изоставям, зарязвам някого, с когото съм бил в близки, интимни отношения. След като го използва достатъчно дълго като безвъзмезден дарител, тя му удари крак. Улови (хвани) едного за краката, та удряй другиго по главата; единия за крака<та>, та другия в глава<та>. Разг. Пренебр. За хора с еднакви, с едни и същи недостатъци. Умен в краката. Разг. Ирон. Много глупав. Ушите ми са в (на) краката. Разг. Грубо. Не се вслушвам в това, което ми се говори, не се подчинявам, не слушам. Хващам / хвана едно за глава<та>, друго за крака<та>. Разг. Върша нещо съвсем без ред, без система. Хитрата лисица (сврака) с двата (четирите) крака <в капана (клюсата)> ; Хитрата лисица (сврака) с двата (четирите) крака в клюсата>. Разг. Употребява се, когато хитър и обикн. нечестен човек в стремежа си да изиграе другите сам загазва, пропада. — Дебнах u около воденицата. Коня оставих на сто разкрача. Че да не скоча като хитрата сврака с двата крака. З. Сребров, Избр. разк., 19. Ходя <като> на чужди крака. Разг. Изпитвам силен страх. Целувам / целуна <и> краката някому. Разг. Обикн. в несв. вид. 1. Засвидетелствам голяма благодарност, признателност на някого за доброто, което ми е направил. — Аз тям им целувам и ръцете и краката! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 82. 2. Държа се угоднически, сервилно пред някого; подмазвам се, подлизурствам. 3. Изпитвам дълбоко уважение пред някого за неговите ценни качества, прекланям се пред някого. Че тражиш крака назаем. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Ще бъдеш гонен и не ще можеш да избягаш (употребява се като закана). Ще ти събера (туря) двата крака в една обувка. Разг. Ще те измъча, ще те притесня много (употребява се като закана). Ял съм кокоши крак. Разг. Не мога да пазя тайна, издавам поверените ми тайни. — Дойчине, ще ти се разсърдя! — и жена му го дръпна силно за ръката да млъкне, повече да не приказва. .. Като да си ял кокоши крак, та толкова бързаш! К. Петканов, ЗлЗ, 236.
КРАК2, кра̀кът, кра̀ка, мн. кра̀кове, м. Рядко. Вик (в 1 знач.). Народът живейше със чувството само. / .. / Той се бе усетил изведнъж голям, / и готов за бунта, и храбър, и сам; / и колосът турски с грамадна си сила, / бе за него нищо — империя гнила — / способна да рухне при първия крак. Ив. Вазов, Съч. I, 186. // За птица — силен, рязък звук, крясък. Свечеряваше се. Наедряваха бързо звездите. Тъмнееше в очакване Балканът. Над двора се провлачи тревожен крак на диви патици. М. Яворски, ХСП, 16.