КРАКОВЯ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Полски народен танц с бърз темп. Общият тон на Шопеновите композиции е внушително-тъжен. Даже неговите композиции от първия му период — мазурките, краковяците и фантазиите, написани на полски теми, не са лишени от миньорен тон. К, 1926, бр. 96, 2. Музиката на старинния полски краковяк е използувана, за да се създаде сюжетен танц. ВН, 1960, бр. 2604, 4. В продължение на два месеца курсистите разучаваха танго, фокстрот, валс, полка, краковяк и други танци.
2. Литер. Весели сватбени стихове от полската народна поезия.
— От пол. krakowiak.