КРАЛ, кра̀лят, кра̀ля, мн. кралѐ, в обръщ. кра̀лю и кралю̀, м. 1. Само ед. В някои страни с монархическо управление — титла на владетеля, на монарха. Аз си спомних старата приказка за крал Артура и рицарите от кръглата маса. Й. Йовков, Разк. III, 93. Скоро изтупурка с коня си полковия командир и обади с висок глас, че сръбският крал Милан е обявил неправедна война на България. Ив. Вазов, Съч. VI, 119. След безуспешните войни с Русия турците са обсаждали Виена в 1683, но били отблъснати и разбити от полския крал Ян Собески. Б. Пенев, НБВ, 34.
2. Монарх, който носи такава титла. Водиха ни в Hračane, дето са дворците на ческите крале. Ал. Константинов, БГ, 36. Не му се щеше да вярва, че може да избухне такава братоубийствена война. Но какво ли не са готови да направят князете и кралете, за да се закрепят на троновете си. В. Геновска, СГ, 328. А пък градозидане, пчелнина, димника, свинен десятък, перперак, то настрана — за краля е. Ст. Загорчинов, ДП, 325.
3. Със съгл. и несъгл. опред. Едър капиталист, монополист в някой клон на търговията или промишлеността. Когато се каже само Америка, всички разбират Североамериканските съединени щати.. Страната на тръстовете и на индустриалните и финансови крале. Б. Шивачев, ПЮА, 29. Френските крале на скъпите кожи създавали своята империя в Северна Америка с потта и кръвта на коренните жители. Л. Мелнишки, К, 49. Трябваше да влезе в живота като борец. Ще осмива банкерите, борсовите и железопътни крале, собствениците на мините, богатите земевладелци. Е. Йончева, ЗГ, 77.
— Нем. от собств. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.