КРА̀ЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до крал; кралски. В ковчези бяха надиплени свилени китайски платове за първите кралеви боляри. Ив. Вазов, Съч. XIV, 71. В 1616 лето донесоха бръбой във Франция, и то като нечто твърде чудно на кралевата трапеза. Лет., 1874, 205.


Източник: Речник на българския език (онлайн)