КРАЛЕВЍТИ м. Само в съчет.: Марко кралевити. Нар.-поет. В народното творчество — епитет към името на легендарния юнак Крали Марко. Слуга служи Марко кралевити, / слуга служи до три софри госте. Нар. пес., СбНУ XXIX, 86.

— Други форми: кралевѝки, кралевѝчи.


Източник: Речник на българския език (онлайн)