КРАЛИМА̀РКОВЕЦ, мн. -вци, м. Човек с качества, присъщи на Крали Марко или който постъпва като Крали Марко (областен владетел през XIV в., един от главните герои в българския и южнославянския юнашки епос, който се отличавал с огромен ръст и изключителна сила). Едър, прав, рус, синеок — богатир, кралимарковец! И бомбата — все на същото място на пояса. П. Велков, СДН, 221. Дето вика дядо Въльо, .., кралимарковци да сме, не можем да прескочим тая скала на пътя ни. Ст. Даскалов, СЛ, 311.