КРАЛЍЦА ж. 1. Само ед. В някои страни с монархическо управление — титла на владетелката. Около парка са наредени Букингамският палат, в който живее кралица Виктория, .., резиденцията на Галския принц. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 77. На 8 април 1776 година, на великия понеделник, кралица Мария Терезия е открила тържествено във Виена първия дворцов Народен театър. К, 1926, бр. 78, 2.
2. Владетелка, която носи такава титла. Председателствувал е на банкета мистер Джон Бенет, който, по английския обичай, е напил първа наздравица за кралицата и кралското семейство. К. Величков, ПССъч. VIII, 287, — Явяват ни из Българско, че българките патриотки от няколко градове подале жалба на Английската кралица, в която описвале плачевното положение на народа. НБ, 1876, бр. 34, 134.
3. Съпруга на крал. В края на писмото Смилец поздравляваше, според тогавашния обичай, кралицата, престолонаследника и останалите членове от кралското домочадие. Ив. Вазов, Съч. XIV, 70. Гръцкият крал и кралица, които щели да идат в Лондон, щат посетят и Руската столица. НБ, 1876, бр. 11, 43. Рано ранила кралица / кралю обеда да носи. / Кралица кралю говори: / — „Либе ле кралю, либе ле.“ Нар. пес., СбВСтТ, 623.
4. Прен. С несъгл. опред. Жена, която е по-хубава от всички, стои над всички по красота. Тя беше кралицата на бала. ● Обр. „Златната Москва, царската столица и кралица на сичките руски градове, провожда на тебе и на твоите войници, .., най-сърдечни поздравления.“ НБ, 1876, бр. 14, 55. По това време „кралицата на моретата“ Венеция водела борба с Византия за търговско надмощие. Ист. VI кл, 82.