КРАЛУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от кралувам; кралюване. — Ой та тебе, цар господар, / .. / достояло ти са тебе / достойното царуват, / царуване, кралуване. Нар. пес., СбАИ, 89.
