КРАМО̀ЛНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Остар. Крамола, свада, скарване, кавга. — Ако баща ти затисне пътищата за справедливи възражения, остава ни бунта. Бунтът ще доведе крамолничества и кръвопролития. Й. Вълчев, СКН, 443. Когато е человек млад, длъжен е да ся пази от сладострастие; като стане мъж — от крамолничества. Пч, 1871, кн. 2, 29.