КРА̀НЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Спец. 1. Възглавница от коноп, гума или друг материал, който се поставя между борда на кораба и стената на кея или между бордовете на различни кораби с цел да се предпазят от твърди удари.
2. В обувното производство — тясна кожена лента с конусно сечение, предназначена да запълни отворите между тока и ходилото на обувката. Освен детайли за лицевата част на обувките са необходими и такива за долната част. Това са ходила от гьон и гума, табани, фортове, .., кранци, токове и други. К. Иванов и др., ОМ, 3.