КРА̀НЧЕ1, мн. -та, ср. Техн. Умал. от кран1. Той разви докрай кранчето на чешмата и подложи главата си под силната струя вода. Д. Кисьов, Щ, 399. Умивалникът, освен крановете за топла и студена вода, имаше и други две кранчета, едното пускаше хладка вода за миене на зъбите, а другото — ледена вода за пиене. Г. Белев, КВА, 72. Саша отвори кранчето на бъчонката, подложи нажежените си устни и продължително пи. Ст. Марков, ДБ, 130. До стената, на огнището, тлееше червена жар. Тя топлеше опушена газена тенекия с кранче за гореща вода. П. Стъпов, ЖСН, 26.
КРА̀НЧЕ2, мн. -та, ср. Техн. Умал. от кран2. — Значи, сто кранчета.. — И всичките имат-нямат по петдесет тона едничкото. Д. Кисьов, Щ, 328.