КРАСА̀ВИЦА ж. 1. Красива жена. — Имаше там едно гъркинче, Хрисанта се казваше, красавица безподобна! Венера! Й. Йовков, ПГ, 96. Дядо Костадин имал една снаха, красавица. Едра, снажна, с дълги руси коси, които сплитала на две плитки, очи сини, .., снага кръшна, .., лице бяло и червено. Кр. Григоров, И, 5. Колкото повече пламъкът от огнището избиваше нагоре и светлите му отражения припламваха в очите ѝ, толкова и аз се убеждавах, че това е наистина красавица измежду многото в ихтиманските села. Н. Попфилипов, РЛ, 8. ● Ирон. Виж я ти, красавица, обрала им стотинките и си купила сладки! // Красиво женско животно или птица. Тази котка е красавица.
2. Разш. Със съгл. или несъгл. опред. Обект, предмет, който се отличава с красотата си. Балкан в този случай не трябва да земаме в тесен смисъл, т. е. под това име не трябва да се разбира само оная красавица планина, която подзема своя тайнствен ход от С. 3. и, .., отива пряко към И. Π. Π. Славейков, Мис, 1904, кн. 1, 4. В него [филма] зрителят ще види и красавицата на Дунава — Виена. ВН, 1958, бр. 2037, 4. ● Обр. Отминаха, отминаха годините, / когато аз се влюбвах и тъгувах / на ласкавите нощи в тишината / и гледах как минава над градината / самотната красавица — / луната. Д. Методиев, ШТ, 61.