КРА̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Поет. Красив. Познавах аз града Самоков отколе, че неведнъж бях ходил в него по манастирски дела и той беше град красен. П. Спасов, ГЛЗЗ, 60. Красна есен беше, капят листа, топъл ветрец лъха от юг. Ем. Станев, А, 195. Ех, ти, Рила балкан, .. И сега съм благодарен на храброто горско пиле, което ме доведе в тоя край на твоите красни чудеса. Ст. Станчев, ПЯС, 56. Ала ако писаните псалми поразяваха със стройната си, размерена хубост, то красните изображения на цветя, птици или люде, пръснати тук-там из псалтира, спираха дъха на човека. А. Дончев, СВС, 208. Ела ма, майко, прегърни / и в красно чело целуни — / красно с две думи заветни: / Свобода и смърт юнашка! Хр. Ботев, Съч, 1929, 7 Пази старо грозно харо / Калиопа красна. П. К. Яворов, Съч. I, 10.
◊ Красният пол. Остар. Жените. Красният пол тук е действително красен. Какви черни очи, изразителни физиономии и страстност в движенията си имат тия гагаузки! Ив. Вазов, Съч. XVII, 190.