КРАСЍВО. Нареч. от красив. Гигантската алея на боровата гора, ,., красиво извиваше своята крива линия из строгия, величавопокоен лабиринт на дъбравата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 15. Новите постройки архитектурно са оформени просто и красиво. Н. Фурнаджиев, МП, 42. Владо оправи хубавите си коси.. и като се усмихна весело, безгрижно заговори: — .. Красиво живях досега, доколкото ми беше възможно, искам и красиво да умра. Д. Спространов, С, 314. Тук и там вече се формираха групи, завързваха се разговори. Някои се изразяваха красиво, но заобикаляха истината. Други се изказваха искрено. Сл. Боянов, СК, 258.