КРАСЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Красота. Това прекрасно животно, .., с чудесна красивост и хармоничност на всичките си части, отстоеше на двеста или триста метра. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 43. Градът по своята си красивост прилича на един модерен европейски град. Хр. Даалиев, ТИА, 172. От многочислените долини в Родопите най-голямата, най-прелестната по своята красивост и най-гъсто населената е Ахачелебий-ската долина. Ст. Шишков, ЖБ, 9.


Източник: Речник на българския език (онлайн)