КРА̀СНИК1, мн. няма, м. Диал. 1. Водянка1. С дума красник разбираме набирането на една течливост в обвивката на корема. Ив. Богоров, СЛ, 81.
2. Туберкулоза. Откак майка им и братчето Стефан умряха от красник, .., всяка простуда и всяко покашлюване я държеше нащрек. Ст. Дичев, ЗС II, 322. Благочувствени девици от сърдечно охкане, .., впадвали са в неизцелими болести охтики (красник). Г. С. Раковски, Π Ι, 103.
3. Болестта зноба (Н. Геров, РБЯд).
КРАСНЍК2 м. Диал. 1. Растението метличина.
2. Билка за разслабване.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.