КРА̀СНИЧА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е болен, страда от красник1. Като обядваше в къщата на едного от началниците фарисейски в съботен ден, изцерява красничав челяк. Н. Михайловски, ССИ (превод), 146.
