КРАСНОАРМЀЕЦ, мн. -ейци, м. Нежел. Червеноармеец. Скоро из целия край се разчу, че при нас има красноармеец. П. Вежинов, НС, 179. Нищо, че ония [германците] напредватох, не е нищо, чак към Дон са и толкова хора загиват, но красноармейците пак ще ги емнат и тогава край! В. Андреев, ПР, 47.

— Рус. красноармеец.


Източник: Речник на българския език (онлайн)